1. ВЕРУЮЩ ИЛИ НЕВЕРУЮЩ

Стефан Тошев е роден на 13/26/.12.1886 год. в град Севлиево и почина на 2.01.1978 г. също в гр. Севлиево. Родителите му са били дълбоко религиозни хора, с интересни опитности в живота си. Майка му е имала лечителски дарби и между жените в махалата, само тя е била грамотна. Баща й е бил богат човек и хаджия, затова тя още в турско време се е учила в килийното училище и е научила още във второ отделение дългата молитва „Верую". „Майка ми беше силно вярваща" - пише баща ми. „Тя посещаваше църква през всичките празници. Беше добра и благородна жена и добре помня, че всяка вечер, преди да си легне, заставаше пред специалния иконостас в спалнята ни, дето имаше икони и кандило и се молеше. Същото правеше и баща ми. Тя често обичаше да разказва на нас, децата си (двама сина и две дъщери) за Бога, за Исуса Христа и за Света Богородица. Църквата беше близо до дома ни, а аз желаех и баща ми често ме водеше със себе си рано в църква. А и в основното училище се практикуваше това: всяка заран, преди да се започне първия час, всички деца от четирите отделения излизаха в коридора на училището, дето в присъствието на учителите се прочиташе молитвата „Дядо Господи, прости ме!". Но, твърде рано аз скъсах с вярата си в Бога! Още по средата на годината, в трети прогимназиален клас, аз единствен в класа станах безверник. По онова време град Севлиево беше едно от калетата на социализма в България. Социалистите имаха печатница, дето се печатаха брошури и се пръскаха из България. Помня, че между брошурите, които прочетох, имаше една - „Послания до небето" - Сто и един въпроса към Бога. („Ако Ти наистина съществуваш, това защо е така" и пр. и пр.) Помня, че като ученик в пети гимназиален клас, аз бях прочел и добре проучил книгата „Сила и материя" от Бюхнер. И като ученик в шести клас, четох доста безбожническа (атеистична) литература и обичах да агитирам за безбожието. Минавах за начетен младеж. Като ученик в пети гимназиален клас, по покана на учителя ни по литература, изнесох пред съучениците си реферат на тема: „Христо Ботев като поет, журналист и революционер и биографичен очерк". (Биографията му от Захари Стоянов е книга, дебела три пръста. Бях прочел книгата на Антон Страшимиров: „Христо Ботев като поет и журналист." Намерих в читалището ни издаваните след Освобождението ни „Ден" и „Деница" и прочетох всичко, написано за Ботев.) Знаех наизуст всичките му стихотворения. И като свърших прочита на реферата си, в присъствието на учителя ни Цачев, по избор на съучениците си, им декламирах няколко от стихотворенията на Ботев.

Началното си и прогимназиално образование съм завършил в Севлиево, а гимназия - в Априловската гимназия в Габрово, през юни 1907 г.

Но било ми е определено да скъсам рано с безбожието. През ваканцията, между шести и седми гимназиален клас аз станах вегетарианец. Повярвах чрез спиритизма. Тогава бях на 18 години и половина.